| Венци Рангелов |
„Един Митко Чонков не стига на „Чепинец”, твърди наставникът на отбора от Сливница
Настоящият старши треньор на „Сливнишки герой” Венци Рангелов (на снимката) е бивш наставник на националният полицейски отбор. Рангелов добре познава велинградският футбол, защото съпругата му е от курортния град. Негов кум пък е Христо Стоичков. След мача между „Чепинец” и „Сливнишки герой” (1-0), специално за читателите на VELSPORT24.com Венци Рангелов сподели за бъдещите си планове в „Сливнишки герой” и изрази мнението си за ситуацията около велинградския футбол.
Г-н Рангелов, каква е оценката Ви за срещата между „Чепинец” и „Сливнишки герой”?
- Мисля, че се получи добър мач за стандартите на „В” група, с разменено надмощие. Може би ние държахме топката малко повече, освободени от напрежението, защото ние дефакто не се борим за нищо друго освен за името си. „Чепинец” бяха притеснени, защото на всяка цена трябваше да вземат този мач, тъй като са застрашени от изпадане. За нас пак казвам беше мач за престиж на чужд терен. Опитвахме се да задържаме топката, но не успяхме да отбележим гол. Не всичко се получава всеки път.
В миналия кръг регистрирахте изненадващо равенство (0-0) у дома срещу Велбъжд (Костинброд) ... - С „Велбъжд” нещата се развиха по идентичен начин. Трябва да отбележим, че имаше няколко човека с картони и контузии, които отсъстваха в този мач и това също ни се отрази негативно. В този двубой владеехме инициативата. Топката бе наше притежание поне в 80% от игровото време. Имахме малшанс, греди, но във футбола е така, когато топката не пожелае да влезе... Отборът на „Велбъжд” се бе затворил дълбоко в своята половина през целия мач и почти не минаваше центъра. Ние градим нов отбор от този полусезон, тъй като през зимната пауза 11 човека напуснаха отбора. Може да се каже, че това си е един цял отбор. Сегашния състав се обиграва и целта ни е да преценим кои играчи ще покажат качества, за да останат през следващия сезон в „Сливнишки герой”.
Кое място ще заеме „Сливнишки герой” в крайното класиране?
- Аз още в началото на полусезона казах, че трябва да завършим между шесто и осмо място на фона на точковия ни актив и оставащите ни срещи, които не са никак леки. В крайна сметка разликата между 4-5 отбора е в рамките максимум на 3 точки, което означава че ако преди този мач бяхме на 11-то място, то автоматически при стечение на обстоятелствата бихме могли да изместим останалите отбори около нас. С доста от тях в преките двубои имаме положителен баланс, което ни дава предимство при равен брой точки в крайното класиране. Всички естествено имат респект от нас, защото видяхте, че когато нашия отбор беше комплектован миналата година бе единствения от аматьорския футбол, който продължи за Купата на България. Отстранихме категорично с 3-0 Академик (София). Отбор от „Б” група, заемащ четвърто място тогава. Бяхме на път да отстраним и Пирин (Гоце Делчев), но бяхме ощетени от съдията с 2 чисти дузпи. В редовното време и продълженията срещата завърши 2-2. Късмета ни обърна гръб при дузпите и не ни позволи да продължим в следващия кръг с отборите от „А” група. Впоследствие се видя, че Пирин (Гоце Делчев) не е случаен отбор. Отстраниха Беласица (Петрич) с 3-0. В тези два мача с професионалните отбори се видя стойността на „Сливнишки герой”.
Прогнозата Ви за изпадащите и мястото на „Чепинец”...
- Аз се надявам, че „Чепинец” няма да изпадне, защото „Чепинец” е клуб със сериозни традиции във футбола. Това, което се случва напоследък – разногласията с някои хора, които са фактори в града не е добре за самия град. Велинград е с уникално местоположение и изградена база. Тези вътрешни междуособици са на път да изкарат спорта от града. Футбола и плуването са едни от най-популярните спортове във Велинград. Жалко ще бъде ако двете страни не се споразумеят час по-скоро. Виждам, че г-н Лебанов има много сериозни амбиции в това отношение. Знам че дава всичко за футбола и иска да върне отбора на този прекрасен стадион. Надявам се разумът да надделее и този отбор да намери мястото, което му се полага и да прогресира. Има състави, градове и населени места, които никой не ги знаеше до този момент. Един Криводол например. На Велинград популярност не му трябва. Той си я има. Трябва да се реши проблема със спортната база и да се търсят занапред инвеститори, класни играчи... Чест му прави на един Митко Чонков, когото аз познавам от малък. Знам, че мина през „Атлетик”, когато преди години във Велинград имаше още един отбор. В този ред на мисли само един Митко Чонков не е достатъчен. Той е гръбнака. Той е човекът, който е основата на отбора. Прави му чест на това момче, че имаше качества да играе и по-нагоре, но си остана в града и продължава да дава всичко от себе си за „Чепинец” и го прави добре. Рано или късно обаче, той трябва да предаде „щафетата” на някой...
Наскоро ФК „Сливнишки герой” чества 85-годишен юбилей. Преди 2 сезона бяхте казал, че отбора ще играе в „А” група. Ще се сбъдне ли скоро тази мечта?
- Надявам се с всичко онова, което бавно и монотонно правя тази мечта да стане реалност. Това, което се получава като резултат от работата ми с общинските съветници от различните политически сили ме кара да мисля, че тази мечта може да се сбъдне. Кмета и съветниците разбраха, че истината е в популяризирането на града чрез футбола. Вече и в пресата много често се говори за нас, но се говори за футбола, а оттам и за града. Когато идват инвеститори в Сливница не трябва да ги питат от коя политическа сила са. Ако се развива футбола той ще докара бизнес, бизнеса от своя страна ще развие града. Смятам, че вече всички са убедени, че това трябва да се случи. То се прави за града. Ние в момента имаме една прекрасна база и искам да благодаря на кмета Георгиев и на общинския съвет за това, че те в момента легализират базата, която е с площ от около 60 декара. Аз не гледам година за година и не се водя от обстоятелството, че аз бях поканен в периода, в който отбора имаше затруднения, за да ги спася. Спортния хъс, а и характера ми е такъв, че вече не мога да оставя нещата на средата. Макар че целия град знае, че аз лично нямам никакви дивиденти. Не получавам нищо от отбора, от града, от кмета... Това е ясно на цялата общественост и може би оттам уважението към мен и отбора е на ниво. Това, което съм казал го отстоявам и считам, че ще дойде този период и този момент. Беше трудно да обърнем съзнанието на хората в града, на общинските съветници, на кметската управа, но вече виждам, че имаме напредък. Знаем че Сливница е бедна община. Знаем че нищо не може да очакваме оттам, но затова имам много приятели, на които разчитам и към настоящия момент те са хората, които стоят зад мен и безкористно помагат. Намираме и още една много добра форма - чрез реализиция на проекти, които след великденските празници вероятно ще бъдат изпълнени. През 1992–1993 година „Сливнишки герой” се задържа 2 години в „Б” група. Имаше големи инвестиции и повече средства. Тогава в града беше „Pepsi – Cola”. Сега има много трудности, но пък е по-сладко, когато почваш от нулата. Имаме подкрепата на хората. За нас това е удовлетворение. Момчетата са на същото мнение. И те дълго време играят без никакви възнаграждения. Съзнанието им вече е пречупено и те знаят, че това, което правят рано или късно ще се възнагради.
Интервюто взе: Филип Устабашиев
|