VELSPORT24.COM - СПОРТНИЯТ САЙТ НА ВЕЛИНГРАД

"От теб нищо няма да стане! Погледни се, нищо не можеш да изпълниш като хората. Виж Жоро как го прави и си вземи поука от него. За нищо не те бива! Нямаш талант! Ти си негоден!  Глупак… Само грешки допускаш! Малоумен ли си, не разбираш ли какво трябва да направиш?"

Детето, което е малолетно, продължава да опитва… треньорът продължава да крещи и да сипе остри думи, обиди. Отново не му се харесва това, което вижда… детето получава “ритник",  удар с топката, мъмрене пред отбора…

След това, треньорът обяснява на родителите, че детето им не слуша и не изпълнява това, което му се казва. То е виновно, защото е изнервило до краен предел треньора си и затова треньорът го учи на дисциплина. Според него, момчето е силен характер и това е начинът да го мотивира, за да може то да покаже най-доброто от себе си.

Най-страшното в тези истории е, че съм се сблъсквала не веднъж в практиката си като спортен психолог в България.

И това са случаите, в които детето споделя на родителите си какво се случва по време на тренировките. Случаите, в които треньорите признават пред родителите за методите на “дисциплиниране” и “мотивиране”, които се прилагат.

За съжаление обаче има голям процент от такива случаи в спорта, в които насилието от треньорите към децата остава скрито.

Това не е метод за възпитание на дисциплина, нито е начин за мотивиране, още по-малко за изграждане на силни характер.

Това е насилие!

Тормоз! 

Насилието може да бъде както физическо, така и психическо.

Подобно поведение не е равностойно на ценностите, които спортът възпитава. То е в разрез с човешките ни ценности.

Убедена съм, че всеки треньор има желание да даде най-доброто от себе си и иска състезателят му да успее. Тези подходи обаче разкриват фиксацията на самия треньор в собствения му успех. Победата се превръща на всяка цена и насилието се явява като израз на крайна безпомощност.

До какви последствия води насилието

Физическото и психическото насилие е силно вероятно да отключи тревожност, паник атаки, депресия, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Възможно е да предизвика и други физически и социални проблеми при деца, юноши и възрастни.

Ако детето ви е подложено под системен тормоз, това може да нанесе сериозни травми върху живота му, които да се наложи да лекува дълги години. Възможно е детето ви да се превърне в “послушен” възрастен, който привлича насилници,  изпълнява наставления и задоволява чужди нужди и желание. В немалък процент от случаите жертвата на насилие се превръща в насилник.

Страшно е, че продължава да има много треньори и родители, които вярват, че да си шампион; да си най-добрият; да изкарваш хиляди, милиони, е най-висшият измерител за успех.

 Какво може да откаже вас или детето ви от спорта?  Данни сочат, че причина номер едно децата да се отказват от спорта, е именно треньорът. Защо обаче го споменавам?  Изумена съм  от коментарите на млади треньори, поддръжници на “старата школа” и „по-суровия подход“. Според тях това е най-добрият начин за изграждане на шампиони и силни личности. 

Най-вероятно тези треньори са израснали и са били тренирани по същия начин. Не познават друг подход. Това е което са видели, което знаят, което могат. Силно възможно е зад поведението им да се крие собствената им болка и безсилие.

Има една много известна фраза:

"Не възпитавайте децата си! Те, така или иначе, ще приличат на вас. Възпитавайте себе си!" 

Децата копират поведението на възрастните, които имат най-силно влияние върху тях, тези които ги заобикалят ежедневно – родители, треньори, учители, роднини.

Как да разпознаете, ако над детето ви се упражнява насилие в спорта

Децата си казват в по-малко от половината случаи, в които над тях се упражнява насилие от треньорите им. Това посочват чуждестранни данни. За съжаление, няма информация за България. В голям процент от случаите, децата премълчават за физическия или психически тормоз, над който са подложени. Основната причина да го правят е от страх – страх от насилника (има случаи, в които децата са заплашвани, че ако кажат, ще им се случи нещо), страх от това, че родителите ще им забранят да тренират любимия спорт, страх, че родителите им няма да повярват на думите им... 

Сигнали, които могат да ви подскажат, че с детето ви се случва нещо:

Когато спре да споделя и се затвори в себе си.

Когато се изолира от приятелите и средата си.

Когато рязко понижи успеха си в училище.

Когато периодично казва, че го боли нещо преди тренировка/състезание – корем, глава, не се чувства добре и т.н.

Когато започне да плаче или да изпада в истерии преди тренировка/състезание.

Когато стане по-агресивно и нападателно.

Когато се появят необясними физически белези – синини, рани, подувания и др.

Когато се появят чести кошмари.

Разговаряйте с детето си за насилието

Разговаряйте открито с детето си за това какво е насилие. Обяснете му различните форми на тормоз – физически, психически, кибер, който през последните години става все по-актуален и опасен. Детето ви ще е способно да разпознае насилието, когато е наясно какво представлява. Затова е изключително важно да говорите открито по тези теми с него. Най-добрият начин да предпазите детето си от опасности, е като говорите открито за тях и му разказвате истински истории.

Много родители в стремежа си да предпазят детето си от опасности, умишлено не говорят за тях. Сякаш по този начин отдалечават опасностите от него и те спират да съществуват. За съжаление обаче, игнорирайки дадено нещо, то не изчезва.

Когато детето ви не е запознато с нещо, вероятността да го приеме за “нормално”, е доста по-голяма, отколкото ако то е наясно с това кое е добро и полезно за него, и кое лошо и вредно.

Разговаряйте с детето си за спорта и отношенията между играчи и треньори! 

Разказвайте му истински истории, както успешни и позитивни, така и за провали, нездравословно поведение, негативни последствия и т.н. Нека бъде наясно какво да очаква от тренировъчния процес; на какво спортът учи; какво възпитава; какви са правилата; какво е „феърплей“; какви са здравословните отношения между състезатели и треньори, между играчите в отбора. Запознайте го с историята на Майкъл Фелпс, на Юсейн Болт, на Андре Агаси, на Кристиано Роналдо. Днес разполагаме с неограничени ресурси – книги, документални филм, предавания, интервюта. Четете, гледайте заедно, разговаряйте.

Един от най-важните въпроси, който да си зададете, когато записвате детето си при даден треньор е – Може ли да оприличите този човек като модел за подражание?

Треньорът е ключова фигура в развитието на детето ви.

Нека бъде модел за подражание!

Подходете много внимателно при избора си!

Боряна РАЗСОЛКОВА

спортен психолог